Come on and save me
I'm loosing my touch
Day after day
Cause I miss you so much
Come on and save me
I'm loosing my mind
Waiting and waiting
For you to be mine...

Изстрел.
Писъкът на момичето откена в околните стени докато Даниел падаше към пода.
Не знаеше коя е тя, не знаеше къде е и какво прави там в този момент.
Очите му бяха замъглени от тъпата пулсираща болка в лявото рамо.
Усещаше как кръвта се разпространява под ризата му преди да изпадне в шок.
А трябваше да бъде най хубавата вечер...

Момичето държеше ръката на приятеля си и хлипаше тихичко.
-Ще се оправи ли? – питаше отчаян женски глас наблизо.
Човекът с бяла престилка и стетоскоп овесен през врата погледна жално към русата жена с безумен поглед, погледна мъжа до нея, очевидно неин съпруг, погледна и момичето до леглото на хлапето. Сърце не му даваше да им каже истината...

Уредът отчиташе неравномерните удари на сърцето му.
Момичето пристъпи внимателно и тихо в болничната стая.
-Здравей, Дани – колебливо докосна ръката му тя а след това я хвана здраво. Шоколадови коси обграждаха тъжното и бледо младежко лице.
На челото и имаше превръзка закриваща вероятно дълбока рана.
-Как си днес – попита тихо момичето. Единственият отговор беше мълчание на момчето пред нея поставено на системи и командно дишане. Тя преглътна сълзите си и продължи – Донесох ти цветя. Виж, не обичаше много розите, затова донесох карамфили...
Думите и заседнаха в гърлото и от очите и започнаха да се стичат сълзи. Безспирни потоци чиста мъка и огорчение...

-Виж тази статия –разочаровано показа някакво момче на приятелят си – Такова нещастие... сега определено няма да спечелим купата...
Така и се искаше да отиде и да удари шамар на това момче!
Приятелят и беше в болница, не се знаеше дали ще оживее през ноща а той мислеше за глупавото футболно първенство!
Момичето стана и се затича към сградата. Нямаше сили да остане на слънцето сред смеха на познати и непознати, сред песните на птиците и сред шума наоколо...
Повече от всякога искаше да е сама...